Спахиево е село, което е разположено в южната част на страната на територията на област Хасково. Там по традиция климатът и времето са по-меки през цялата година, следователно лятото е подходящо за туризъм по тези места. Самото село обаче административно принадлежи към община Минерални бани, а самото име ни навежда на асоциации с извори и лековита вода. По тези места наличието на такива басейни е характерно, което е добре дошло за хората, страдащи от различни заболявания. Добре известен факт е, че те се подлагат на постоянни процедури по балнеолечение, а в страната има доста такива курорти. Един от тях и несъмнено най-известен е Велинград, където по всяко време на топлите сезони има прилив на туристи от страната и чужбина. Селото не може да се похвали с кой знае колко богата и съществена история, но все пак името му е доста красноречиво и идва от термин, често използван от времето на Османската империя.
Страната ни пада под турско робство през 1396-та година и в продължение на 482 години постоянно се бори с гнета на османците. Пределът на борбата е през 1876-та с избухването на Априлското въстание, а след още две години България официално подписва мирния освободителен договор в Сан Стефано. От тогава до днес датата трети март е национален празник, който всяка година се отбелязва с тържествена заря проверка. Иначе Спахиево произлиза от спахииите, които са едни от най-доверените и отявлени слуги на султана. Те са конници, които въоръжени до зъби постоянно извършват набези и нападения над населените по страната места и нерядко изнасилват млади българки. Също така са известни с това, че отвличат все още малки български момчета с цел по-късно да ги направят еничари. По този повод най-известният български роман и впоследствие адаптиран за филм е Време разделно на Антон Дончев. В него главният герой Кара Ибрахим е всъщност българин, който сега се връща по родните си места и убива баща си. Спахиите са страховито формирование на османската империя, а по всяка вероятност и в селото са извършени доста набези над мирното население по времето, когато те са в стихията си.
Спахиево може да се похвали обаче с доста солидна подкрепа по време на партизанското движение през 40-те години на 20-ти век. Това е времето, когато горите и Балкана са кръстосвани постоянно от чети на партизански отряди. Отрядите живеят в нелегалност и невинаги успяват да си намерят храна, в резултат на което гладуват в продължение на дни и спят под открито небе в лоши условия. Населението на определени райони се съгласява да им помага и по този начин ятаците получават хляб, сирене и други продукти, а също така често нощуват в някоя стая от къщите. Спахиевският партизански отряд носи името на видния български професор по химия доктор Асен Златаров, а освен това на негово име е кръстено и 14-та гимназия в София. За съжаление липсва информация относно това дали на територията на селото са родени и живели известни личности, които да популяризират и допринесат за неговото развитие.
